Кога театрите казват истината за отношението си към публиката? Когато в своите интервюта актьорите споделят, че без публиката са никой и нищо или когато за спектакли, в които интересът към даден такъв е слаб, но дошлата на него публика го желае много и въпреки всичко театрите си намират причини (най-често заболял актьор или спешно възпрепятстван) и го отменят.
Не е ли време театрите да разберат, че всяка поставена от тях постановка е СТОКА и театралните почитатели имат право да я предпочетат или не, но тези, които са го направили и не е зачетен техният потребителски интерес с право се чувстват и са ПРЕНЕБРЕГНАТИ, ИЗЛЪГАНИ И ОБИДЕНИ. Това в много по-голяма степен важи за държавните театри, които освен пари от входни билети получават и държавна субсидия от нас данъкоплатците, т.е. техните почитатели и това ги задължава да играят пред публиката, която ги е предпочела, независимо от очаквания от театрите брой.
Не е ли време театрите да разберат, че всяка поставена от тях постановка е СТОКА и театралните почитатели имат право да я предпочетат или не, но тези, които са го направили и не е зачетен техният потребителски интерес с право се чувстват и са ПРЕНЕБРЕГНАТИ, ИЗЛЪГАНИ И ОБИДЕНИ. Това в много по-голяма степен важи за държавните театри, които освен пари от входни билети получават и държавна субсидия от нас данъкоплатците, т.е. техните почитатели и това ги задължава да играят пред публиката, която ги е предпочела, независимо от очаквания от театрите брой.